Това е едно от любимите ми стихчета на Багряна. Затова ще го споделя с вас. И дано някой ден всички ние изживеем това. Пожелавам ви го от сърце.

Сребърна сватба

Погледни, ний сме вече и двамата стари,

младостта неусетно изтля.

Ето: първи сняг моите къдри прошари,

твоят поглед и благ, но без плам.



Преди много години, във този ден същи,

в недалечният южен градец

ти дойде и ме взе, и отведе от къщи,

и бе плах като бягащ крадец.



А пък аз се смущавах и спъвах свенливо

и непривичната дълга пола -

и говореха, толкова светло красива

не съм никога още била.



А на пътя от черква, как ясно си спомням,

една стара жена ни видя

и ни даде да пием от глинена стомна

ненапита чешмяна вода.



И затече водата - ту бистра, ту мътна, -

безпощадния земен живот.

Но скръбта и неволите свързват по-плътно,

а ний вкусихме не един плод.



Сега кротко говорим и гледаме мъдро,

и безмълвна надежда плетем:

пред прозореца нашият внук златокъдър

своя пръв урок гласно чете.

Елисавета Багряна

За пожеланието и за стиха!
Прекрасни са и двете....

Пожелавам и на теб дълги, и щастливи дни!:)

Славейче :)

Включвам се към пожеланията :)

Да ти се връща Розичке :)

благодаря! и от сърце да ти се връща :)

го сподели. Не го бях чела, а е кратко, но с важно послание.

Сънувах нашата сватба, беше толкоз хубаво.
Аз в бяла рокля, ти във чер костюм.
При думите "горчиво" се целувахме,
но не горчаха думите на стария ни кум.
Щастие и радост ни желаеше...
Но се събудих.

Благодаря ти и аз че го сподели тук :)) Благодаря и за пожеланието, да ти се връща :))))

pi6e vi edna romanti4ka,kogato ostareq mislq da go napi6a na moqt bade6t saprug,kogoto obi4am bezkraino mnogo i mislq ,4e zaslujava tova stihotvorenie!!!!?