Моята страна

Там, гдето Дунав лудо тича из Дунавската равнина
и в Черното море се втича от стари, древни времена,
там, гдето Добруджа люлее узрели класове
и вее свободни, горди знамена
- о, там е моята страна.
Там, гдето се издига Рила, накичена с венци от сняг,
там, гдето лодка лекокрила лети край морския ни бряг,
там, где Пирин от скръб белее и Струма легендарна пее
из свойта плодна долина
- о, там е моята страна.
Там, гдето в гробове прогнили лежат деди и прадеди,
загубили юнашки сили във робство, мъки и беди,
там, гдето чух езика роден, език свещен, любим, свободен
и зърнах пръв път светлина
- о, там е моята страна.

Димитър Пантелеев