Прочетен: 8337 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 28.04.2010 12:43
Следващата ни цел в Мелник, беше крепостта на деспот Слав, ето по тази пътечка поехме към нашата цел:
Преходът до крепостта е около 40 минути през тясни, виещи се пътечки. А гледките, който се разкриват пред очите ви са толкова красиви...
Малко преди крепостта на деспот Слав е църквата "Свети Никола", най - старата и голяма църква в Мелник:
И ето ни пред крепостта на деспот Слав вече поизморени от стръмното катерене :)
когато застанеш пред тези руйни все едно се връщаш назад във времето, попадаш в онези години на рицари, замъци .......
Стените на крепостта са били дебели около 3 метра, а височината им е достигала 10 метра.
Крепостта се свързва с деспот Алексий Слав и е от около 12 век:
Гледката към Мелник от тази височина беше просто зашеметяваща:
Пиринските върхове все още се белееха в белоснежната си премяна:
Започна да се здрачава и за нас беше време да поемем надолу и да потърсим някоя уютна механа за да опитаме от вкусните Мленишки гозби и да отпием по глътка дъхаво Мелнишко вино:
Харесахме си една мъничка уютна механа "Алексова къща" , и се настанихме. Обслужването беше наистина прекрасно. Още преди да поръчаме собственикът ни каза "ако нещо не ви хареса, веднага го махаме от сметката"- всичко е домашно производство". След като свършихме с вечерята и станахме да си тръгваме получихме още една изненада - получихме подарък бутилка вино лично от собственика. Почвам да се чудя дали там хората просто са различни?
А ето от тук минавахме за да стигнем до нашата къщичка "Римският мост":
И Мелнишката рекичка:
Сънят след този дълъг ден изпълнен с емоции и впечатления беше прекрасен.
На другата сутрин закусихме със стопаните, поговорихме си с тези мили хора и си пожелахме да се върнем отново там един ден.
Поехме към Рупите - мястото където баба Ванга е помогнала на много хора и мястото където е погребана:
Още щом спряхме там гледката ни порази, беше толкова чисто и поддържано..всичко себеше раззеленило, сякаш мястото беше окъпано с любов и спокойствие:
На входа ни посрещна табелата "Храм света Петка Българска, построен в лето 1994 от Ванга"
Хората бяха толкова много, българи, гърци .... хора от цял свят дошли да се докоснат до това свято място.
От дясната страна се вижда кръста изграден по заръка на пророчицата в памет на загиналите от вулкана "Кожух" - това е единствения вулкан на територията на България, а местността Рупите се намира в кратера на вулкана:
Вървяхме бавничко и се наслаждавахме на красотата около нас:
Не след дълго достигнахме и до храма "Света Петка Българска", осветен от Неврокопския митрополит Пимен, построен от Ванга. Заветът на пророчицата е това да бъде място за духовно и физическо изцеление и дом на всички вярващи, независимо от тяхната народност и вероизповедание:
Чемичката с двата чучура пред храма, от единия тече минерална вода - около 75 градуса, а от другия бистра и студена планинска вода:
Храм "Света Петка Българска":
Местноста около храма също заслужаваше няколко снимчици:
Кладенецът, където пуснахме по една монетка за да се върнем отново:
И първият щъркел, който видях за тази година:
Къщичката, където баба Ванга е приемала болните и е дарявала надежда и изцеление. Последната година тя е живяла само тук:
Градинките около храма бяха толкова много и толкова цветни...
Изворчето с минерална вода - топлината и е 75 градуса:
А една пеперудка кацна на нашето пръстче, сякаш цялата Природа тук беше изпълнена с любов:
Беше време да тръгваме към Петрич. Посетихме дома на баба Ванга, уредничката на музея сама дойде при нас и започна да ни разказва за живота на пророчицата.
Навсякъде около нас имаше подаръци от благодарни хора - от Израел, Русия, Япония, Германия и къде ли още не. Толкова много хора са я почитали. А дрешките и изложени още в началото бяха толкова простички и непретенциозни...
Не посмяхме да снимаме вътре макар, че нямаше забрана. Не искахме да нарушаваме покоя на това място.
Видяхме броеницата донесена от Божи гроб от един еврейн, на който баба Ванга помогнала. Излекувала го, той и казал че може да си пожелае всичко, бил богат и ако искала ще я позлати. Тя му отвърнала "тези пари който искаш да ми дадеш, дай на работниците си, а мене ке ми донесеш една броеничка от Божи гроб, тъй като никога не съм била там". Някоколко дена след това еврейнът лично и донесъл броеницата.
Ето така е живяла баба Ванга - простичко и непретенциозно. Това е само един от многото такива случай, толкова е изписано и казано за нея, че аз ще спра дотук иначе няма да ми стигнат и 10 поста.
И така след Петрич потеглихме обратно към Пловдив, със мъничко тъга в очите тъй като напускахме тези прекрасни места, но и радост от това че се докоснахме до толкова красота. Обещахме си че пак ще се върнем, а времето сякаш и то ни се разсърди че си тръгвахме и ни изпрати с дъжд и вятър:
Дано ви е харесала моята разходка и ако някога ви се отдаде възможност да посетите този красив край на България, не се замисляйте, гарантирам ви че няма да съжалявате :)
Благодаря!
29.04.2010 14:10
19.05.2010 23:30
24.06.2010 14:02
17.12.2011 17:19
2. Още едно цветенце
3. Adjna
4. лимонче
5. piccola
6. indi
7. Птиченце
8. Живот в снимки :)
9. Живот в снимки 2
10. Капитанът
11. Принца с главно П
12. Лудо Gabi :)
13. Ех Хавайте.....
14. Е няма такъв смях просто.....
15. Готини стихчета
16. зелено, зелено, най-зелено.... :)
17. И още едно Цвете :)
18. Луничка
19. За Русия с любов
20. Фея
21. Смешко :)
22. Фиюююю :)
23. Разкази от Родопите
24. Аз съм един сън
25. Сонатен полъх
26. Цвете от Апостола