Имаше един велик суфи Учител - един от най-великите през вековете – Ал Газали. Той казва: “На пътя на растежа от човек към Бог - от човек-потенциал до човек-действителност, от възможност до реалност - има седем долини”. Тези седем долини са от огромно значение. Опитай се да ги разбереш, понеже ще трябва да минеш през тези седем долини. Всеки трябва да мине през тези седем долини.

Ако разбереш правилно какво да правиш в долината, ще можеш да я преминеш, и да достигнеш някой връх - тъй като всяка долина е обкръжена от планини. Ако можеш да минеш през долината, ако не се замотаеш в долината, ако не се изгубиш в долината, ако не се привържеш прекалено много към долината, ако останеш отделен, непривързан, свидетел и ако продължаваш да си спомняш, че това не е твоя дом, че ти си странник тук, и продължаваш да си спомняш, че има връх, който да достигнеш, и не забравиш върха – ти ще достигнеш върха. С всяка прекосена долина има голям празник.

Но след всяка долина ще трябва да влезеш в друга долина.

Това продължава. Има седем долини. Веднъж щом достигнеш седмата - няма повече. Тогава човек е достигнал своето същество, той вече не е парадоксален. Няма напрежение, няма мъка. Това е, което в миналото сме наричали будичност. Това е, което християните наричат състояние на Христос. Това е, което джаините наричат джаина – да победиш. Има много имена, но основната идея е, че освен ако човек не стане Бог, той остава в безпокойство. И за да станеш Бог тези седем долини трябва да се преминат.

А всяка долина има своите изкушения. Много, много възможно е да се привържеш към нещо и да не можеш да напуснеш долината. Ти трябва да я напуснеш ако искаш да влезеш в другата долина. А след всяка долина има връх, голям планински връх. След всяка долина има ликуване и ликуването става все по- и по-интензивно. И тогава накрая, в седмата долина, ти постигаш космическия оргазъм - ти се разпръскваш. Тогава само Бог E.

Чуй за тези седем долини и се опитай да ги разбереш. И не мисли, че Ал Газали говори за нещо философско. Суфите не са заинтересувани от философията ни най-малко. Те са много практични хора. Ако казват нещо те го имат в предвид. Ако казват нещо, то е изречено за търсача. То не е изречено за любопитните, за интелектуалците, а за онези, които са на пътя, онези, които работят наистина упорито, за да имат проблясък на истината. Това е за търсачите.

ПЪРВАТА ДОЛИНА...

Първата долина е наречена долината на знанието.

Естествено, знанието трябва да бъде първо, понеже човек започва чрез знанието. Никое друго животно няма знание; само човекът знае, само човекът събира знание. Само човекът пише, чете, говори. Само човекът има език, свещени писания, теории. Така че знанието трябва да е първата долина.

Негативната страна на долината е, че можеш да станеш учен, можеш да се закачиш за знанието. Може да забравиш истинската цел на знанието и може да се привържеш към самото знание. Тогава ще натрупваш още повече и повече знание и може да продължаваш животи наред да натрупваш знание. Ще станеш голям учен, пандит, но няма да станеш знаещ.

Пътят на знаещия е съвършено различен от пътя на знанието.

Има две неща, когато знанието се случва: съдържанието на знанието - ти знаеш нещо - и съзнанието, огледалото, ти, който знаеш. Ако прекалено се привържеш към съдържанието на знанието вместо към способността на знание, ти се изгубваш в долината. Тази част, която може да те омотае, да те закачи, да те привърже, аз наричам негативна.

Ако станеш учен тогава си загубен; не можеш да прекосиш първата долина. И колкото повече знание имаш, толкова повече объркан ще си - понеже няма начин да решиш кое е вярно.

Всичко, което чуеш, ако ти е правилно представено, логично представено, ще изглежда правилно. Няма друг начин за теб да решиш; няма критерий. Ето защо това продължава да се случва.

Ти отиваш при един Учител и го слушаш, и той изглежда прав.

Тогава отиваш при друг Учител и го слушаш - и той изглежда прав. Четеш някоя книга и изглежда вярна; четеш друга - може би точно противоположна - и тя също има своя логика, и изглежда вярна. Няма начин да решиш кое е правилно. И ако продължаваш да събираш, ще продължиш да събираш противоречия – срещуположни твърдения. А има милиони гледни точки и рано или късно ще станеш просто тълпа от много философии и системи. Това няма да помогне. Това ще стане най-голямата пречка.

Така че първото нещо е, че в долината на знанието човек трябва да остане нащрек, трябва да остане категорично заинтересован от способността на знание - не от обекта, не от съдържанието. Човек трябва да наблегне на свидетелстването, да стане все по-буден и съзнателен, тогава той става знаещ. Не чрез знание на много неща, а само чрез ставане по-буден, човек става наистина знаещ.

Пътят на знанието няма нищо общо със свещените писания, мненията, системите, вярванията. Той има общо със способността на знание - ти знаеш. Ти имаш тази безмерна енергия да бъдеш съзнателен. Така че бъди заинтригуван от съда, съзнанието, а не заинтересован от съдържанието. Нека не те интересува узнаното, интересувай се от знаещия.

Знанието е двупосочен феномен. Едната посока сочи към познатото, другата към знаещия. Ако продължаваш да гледаш към познатото, ще се изгубиш в долината. Ако започнеш да гледаш към знаещия, не можеш да се загубиш, ще можеш да преминеш долината. И веднъж щом преминеш долината на знанието има голяма, голяма радост - понеже си разбрал нещо много съществено в теб, нещо което ще остане до самия край, нещо което е много фундаментално: способността да знаеш, способността да бъдеш съзнателен.

Така че, ако гледаш към знаещия, ако ставаш все по-буден за знаещия, ти си използвал позитивното.

ВТОРАТА ДОЛИНА е наречена долината на разкаянието.

Когато започнеш да гледаш към това, което си, естествено възниква голямо разкаяние. Поради всичко погрешно, което си правил, всичко, което си правил, a не e трябвало да правиш, ти започваш да чувстваш разкаяние. Така че голям връх идва със съзнанието - но внезапно, със съзнанието, съвестта се появява. Помни, съвестта, която имаш не е истинската съвест.

Тя е фалшива монета; дадена ти е от обществото.

Хората са ти казали кое е правилно и кое е грешно; кое е морално и кое е неморално. Ти не знаеш точно кое е морално и кое е неморално. Но след като прекосиш първата долина, ти ще можеш да знаеш точно кое е правилно и кое е грешно. И тогава внезапно виждаш какво погрешно си направил - колко хора си наранил, колко садистичен си бил към другите, колко мазохистичен си бил към себе си, колко разрушителен, насилствен, агресивен, гневен, ревнив, си бил до сега. Всичко това ще дойде до твоето възприятие. Това е естествено последствие на това да станеш съзнателен – съвестта се появява.

Тази съвест няма нищо общо с обикновената съвест, която имаш – заимстваната съвест. Тази, която можеш да имаш и да не те наранява; не ти причинява болка, не е така истинска, че да можеш да бъдеш преобразен чрез нея. Ти просто знаеш горе-долу какво е правилно, и продължаваш да правиш погрешното, ти продължаваш да си правиш каквото си поискаш. Твоето познание за правилното не създава никаква разлика в теб. Ти знаеш, че гнева е лош но оставаш гневен. От една страна, знаеш че гнева е лош, от друга страна, няма проблем, продължаваш да си гневен.

От една страна, знаеш, че властността не е добра, а от друга страна, продължаваш да обграждаш, продължаваш да притежаваш - не само предмети, но дори започваш да притежаваш хора. Ти притежаваш своята съпруга, своя съпруг, децата ти - като че ли са вещи, като че ли могат да бъдат притежавани. Ти унищожаваш чрез своята властност, и знаеш, че това е неправилно.

Тази заимствана съвест не ти помага, а просто те товари. С преминаването на първата долина, твоята съвест се появява. Сега знаеш точно какво е погрешно и става невъзможно за теб да действаш грешно. Това е точката, където Сократовото изречение става смислено – че: “Знанието е добродетел”.

Сега негативната страна на долината на разкаянието...

Негативната страна е че може да станеш твърде разтревожен от вината поради миналото - че си правил грешки, а си правил милиони грешки. Бил си тук, в безсъзнание, толкова дълго, че ако започнеш да броиш всичко, това ще създаде една болезнена мрачност. Ще станеш толкова виновен, че вместо да растеш, ще изпаднеш в голям мрак.

Така че ако вината се появи и ти станеш мрачен и станеш твърде обезпокоен от миналото, ще останеш във втората долина. Няма да можеш да я преминеш. Ако миналото стане прекалено важно, тогава естествено непрекъснато ще плачеш и ридаеш и ще се биеш по гърдите казвайки: “Колко грешки съм направил”!

Позитивната страна е да станеш повече загрижен за бъдещето, а не за миналото. Да, забелязал си, че си правил грешки, но това е било естествено, понеже си бил несъзнателен.

Така че няма нужда да се чувстваш виновен. Как да си прав, когато си несъзнателен? Ти си си взел бележка от това – че цялото ти минало е било погрешно – но това не създава товар на твоите гърди. Взел си си бележка. Това ти помага, тъй като няма да можеш да го направиш отново - ти си свършил с това.

Чувстваш се тъжен, понеже си наранявал много хора, по много начини, но и си радостен също, в същото време, тъй като сега това няма да се случва вече. Ти си освободен от миналото и вината! Не се грижиш за тях, ставаш загрижен за бъдещето, новото начало.

Сега имаш своя съвест; сега бъдещето ще е напълно различно, качествено различно, радикално различно. Ти ще си в трепет от приключението. Сега имаш своя съвест, и съвестта ти никога не ще ти позволи да направиш отново нещо погрешно.

Не че ще трябва да се контролираш - когато истинската съвест се появи няма необходимост от контрол, няма необходимост от дисциплина. Правилното става естествено нещо. Тогава лесното е правилно и правилното е лесно.

Всъщност, веднъж щом съвестта възникне в теб, ако искаш да направиш погрешното, ще трябва да направиш голямо усилие, за да го извършиш. И дори тогава няма голяма възможност да успееш.

Без твоята собствена съвест ти трябва да направиш голямо усилие за да действаш правилно, и даже тогава не успяваш. Така че човек е изпълнен с трепет. Човек чувства жал за миналото, но е вече не-натоварен, тъй като миналото го няма вече. Това е позитивната страна - че човек би трябвало да почувства, че трансформация се е случила, че благословията е дошла, че Бог ти е дал най-големия дар - на съвестта. Сега твоя живот ще влезе в напълно ново измерение, нова посока.

Тук истинският морал е роден, добродетелта, ШИЙЛА.

ТРЕТАТА ДОЛИНА...

Третата долина е наречена долината на препятствията.

Веднъж щом съвестта се появи, ти ще можеш да видиш колко блокади съществуват. Ще имаш очи да видиш колко пречки има.

Има стени върху стени. Има врати също, но те са нарядко. Ще можеш да видиш всичките препятствия.

Ал Газали казва че има четири: първо, изкушаващия свят - света на нещата. Те са много пленителни. Силно желание е създадено. Защо всички религии на света казват, че човек трябва да отиде отвъд изкушенията на света? - понеже, ако се изкушиш прекалено много от света, и жадуваш прекалено много за светските неща, няма да имаш достатъчно енергия да желаеш Бог. Твоето желание ще бъде пропиляно за разни вещи.

Човек, който иска да има голяма къща, голяма сметка в банката, голяма власт в света, престиж, слага цялото си желание, влага всяко свое желание в света. Нищо не остава за търсене на Бог.

Вещите не са лоши сами по себе си. Суфите не са против вещите, запомнете. Суфите казват, че те са добри сами по себе си, но човек, който е започнал да търси Бог и върховната истина, не може да си ги позволи. Ти имаш определено качество и определено количество на енергия. Цялата енергия трябва да е сложена в едно желание. Всичките желания трябва да станат едно желание, само в такъв случай може Бог да бъде достигнат, само тогава ти можеш да преминеш тази трета долина.

Обикновено ние имаме много желания. Религиозният човек е този, който има само едно желание, комуто всички други желания са се влели в едно голямо желание - точно така както малките реки, малките потоци, малките притоци се вливат и се превръщат в голямата Ганг – точно така. Религиозният човек е този, комуто всички желания са станали едно желание: той иска само Бог, той иска само трансцеденталност.

И така първото е изкушаващият свят; второто е хората - привързаността към хората.

Суфите отново, запомни, не са срещу хората, но казват, че човек не бива да се привързва към хората. Иначе самата привързаност ще стане пречка, препятствие към Бог. Бъди с твоята жена и бъди с твоя мъж, бъди с твоите деца, бъди с твоите приятели, но помни това, че ние всички сме странници тук и нашата близост е само случайна. Ние сме пътници, срещнали сме се по пътя. За няколко дни, може би, ще бъдем

заедно – ще сме благодарни за това - но рано или късно, пътищата се разделят. Твоята съпруга умира, тя продължава своя собствен път, и ти никога не ще узнаеш накъде. Или, съпругата ти се влюбва в някой друг и пътищата ви се разделят.

Или ти се влюбваш в някой друг. Или синът ти пораства и взема живота си в свои ръце и се отделя от теб - всеки син трябва да се отдели от своите родители.

Ние сме заедно на този път за само няколко дни и това, че сме заедно е просто случайно. Това не е завинаги. Така че бъди с хората, бъди любящ към хората, бъди състрадателен към хората, но не се привързвай - иначе твоята привързаност няма да ти даде достатъчно свобода, за да минеш отвъд.

Така второто е хората, привързаността. Третото Ал Газали нарича Сатана, и четвъртото - его.

Със Сатана се има в предвид ума – ума, който си събрал в миналото. Макар, че съвестта се е появила, макар, че си станал по-съзнателен отколкото когато и да било, механизмът на ума е все още там, укрит настрана. Той ще се укрива още за известно време. Бил е с теб токова дълго, че не може да те остави веднага. Това отнема време. И той чака и наблюдава – ако има някоя възможност, незабавно да скочи и да те завладее. Той е бил твой господар, ти си действал като роб. Умът не може да приеме, че си станал господар така внезапно. Това отнема време.

Умът е механизъм, той винаги е там. За търсача, умът е Дявола. Всичките разкази относно Дявола не са за нищо друго, освен за ума. Дяволът - или Сатана, както суфите наричат Дявола - е само митологично име за ума.

Когато Дяволът изкушава Исус, мислиш ли, че някакъв дявол е стоял там отвън? Не бъди глупав! Няма дявол, стоящ навън. Изкушението идва от Исусовия собствен ум. Умът казва:

“”Сега след като си станал така чудно силен, защо да се тревожиш за другите неща? Защо да не вземеш кралството на целия свят? Ти можеш да го имаш! То е в твоята власт. Ти можеш да притежаваш целия свят, ти имаш такава власт. Ти си токова духовно извисен. Твоите СИДХИ са освободени. Ти можеш да имаш всичките пари и всичкия престиж, който искаш. Защо да си правиш труда за Бог и за религията? Използвай тази възможност!”” Умът изкушава.

И когато Исус казва, “Не заставай на пътя ми. Махни се!”, той не говори на някой външен дявол. Той просто казва на ума:

“Моля те не заставай на пътя ми. Аз вече нямам общо с желанията, които ти имаш, нямам общо с прожекциите, които имаш, аз съм на съвсем различно пътешествие. Ти не знаеш нищо за него, така че запази тишина”.

И четвъртото е егото - едно от най-големите препятствия на пътя на търсенето. Когато започнеш да ставаш малко осъзнат, когато съвестта ти се появи, и започнеш да виждаш препятствията, едно голямо его - от никъде – внезапно те завладява: “Аз съм станал светец, мъдрец. Вече не съм обикновен, аз съм необикновен”! И проблемът е, че ти СИ необикновен! Това е вярно! Така че егото може да го докаже. Това е най-големия проблем, понеже егото не говори просто глупости.

Това е смислено. То е точно така!

Все още човек трябва да е бдителен, да не бъде омотан от егото, от идеята, че: “Аз съм необикновен”, иначе винаги ще остане в третата долина. Ти никога няма да можеш да достигнеш четвъртата, а четвъртата ще донесе повече цветя и високи върхове и по-големи радости - и ти ще пропуснеш.

Това е мястото, където СИДХИТЕ - духовните сили - стават най-пречещото нещо.

Негативната страна е да започнеш да се бориш с тези препятствия. Ако започнеш борба, ще се изгубиш в долината.

Няма нужда от борба. Не създавай вражда. Само разбирането е достатъчно.

Борбата означава подтискане. Ти можеш да подтиснеш егото, можеш да подтиснеш своята привързаност към хората, можеш да подтиснеш силното си желание за нещата, и можеш да подтиснеш твоя Сатана, твоя ум, но подтиснатото ще остане, и няма да можеш да влезеш в четвъртата долина.

Само тези, които нямат подтискане влизат в четвъртата долина. Така че не започвай да потискаш.

Позитивната страна е: приеми предизвикателството - това, че егото те предизвиква. Не го приемай като вражда, приеми го по-скоро като предизвикателство да отидеш отвъд. Не се бори с него; разбери го. Погледни надълбоко в него. Погледни в механизма му: как работи, как това ново его възниква в теб, как умът продължава да играе игри с теб, как се привързваш към хората, как се привързваш към нещата. Виж как това се случва със спокойно наблюдение, без антагонизъм. Ако станеш враждебен по какъвто и да е начин, тогава си хванат. Ако се отпуснеш, си хванат; ако станеш враждебен, си хванат. А това са две от най-лесните неща. Хората знаят само две неща: или знаят как да станат приятели или знаят как да станат врагове. Това единственото възможно обичайно разбиране.

Третото нещо ще помогне. Бъди бдителен, свидетелстващ; нито враждебен, нито приятелски. Бъди безразличен. Само гледай че нещата са там, защото ако приемеш някое чувство на отношение - за или против - чувството става окови. Чувството означава, че си станал привързан. Запомни, ти си толкова привързан към твоите врагове, колкото към приятелите ти. Ако врагът ти умре, той ще ти липсва толкова, колкото ще ти липсва и приятелят - понякога дори повече, понеже той е давал някакъв смисъл на твоя живот. Борейки се с него, ти си се наслаждавал на един трип. Сега него го няма. Егото, което е било доволно от борбата с него никога не ще бъде доволно отново. Ти ще трябва да намериш нов враг.

Така че не си създавай врагове, нито приятели. Само гледай. Бъди много, много научно наблюдателен. Това е позитивното нещо, което можеш да направиш. Изследвай какво е това его, и изследвай с радост. Изследвай какво е похот, и изследвай с радост.

Тогава идва ЧЕТВЪРТАТА ДОЛИНА: долината на мъките.

Влизането в несъзнателното се случва в четвъртата долина. До сега си бил ограничен в света на съзнателното. Сега, за първи път, ще влезеш в по-дълбоките сфери на своето същество, в несъзнателното, по-тъмната част, нощната част.

До сега си бил в дневната част. Било е по-лесно. Сега нещата ще станат по-трудни. Колкото по-високо отиваш, повече ще трябва да платиш. С всяка по-висока стъпка пътуването става по-тежко и падането става по-опасно. И човек трябва да бъде по-бдителен. На всяка стъпка повече съзнателност ще е нужна, понеже се движиш на по-високи нива.

Долината на мъките е влизането в несъзнателното. Това е влизането в това, което християнските мистици са нарекли “тъмната нощ на душата”. Това е влизането в лудия свят, който криеш зад себе си. Много е странно, много е особено. До третата човек може да върви без Учител, но не отвъд третата.

До третата човек може да върви сам. С четвъртата Учителят е необходимост.

И когато казвам, че човек може да върви сам до третата, аз не казвам, че той трябва да върви сам и не казвам, че всеки е способен да върви. Аз просто говоря за теоретична възможност.

До третата е теоретично възможно човек да стигне без Учител.

Но с четвъртата, Учителят става абсолютна необходимост - понеже сега ти ще се потопиш в мрака. Ти все още нямаш своя светлина, която да използваш в този мрак. Необходима е нечия друга светлина - някой, който е отишъл в тази тъмна нощ и за когото е станало възможно да вижда в този мрак.

Негативната страна от долината на мъките е съмнението - голямо съмнение ще се появи! Ти не знаеш какво е съмнение, все още не знаеш! Всичко което смяташ за съмнение не е нищо друго освен скептицизъм, това не е съмнение.

Съмнението е съвършено различен феномен.

Някой казва: “Бог е”; ти казваш: “Съмнявам се”. Ти не се съмняваш. Как можеш да се съмняваш? Ти просто си скептичен. Ти просто казваш: “Аз не зная”. Вместо да кажеш “Аз не зная”, ти използваш една много силна дума - “съмнение”. Как можеш да се съмняваш? Съмнението е възможно, когато се изправиш пред реалността.

Например, ти никога не си виждал призрак. И казваш: “Аз се съмнявам в съществуването на призраци”. Това не е съмнение, това е просто скептичност. Ти просто казваш: “Аз никога не съм се натъквал на призрак и ето защо не вярвам. Съмнявам се”. Това не е съмнение. Съмнението ще е, когато един ден, минавайки през гробището, се натъкнеш внезапно на призрак! Тогава целия ще бъдеш разтреперан. Тогава ще бъдеш за първи път в състояние, в което съмнението възниква: дали това, пред което си се изправил е истина или халюцинация.

Съмнението е много екзистенциално; скептицизмът е интелектуален. Скептицизмът е само в ума; съмнението влиза в самото ти същество, цялото ти тяло-ум-душа. Твоята цялостност е разтресена.

В тази тъмна нощ на душата, съмнението се появява.

Съмнение в Бог - понеже ти търсиш повече светлина и ето какво се случва - точно обратното. Ти търсиш повече блаженство, а изпадаш в тъмна нощ. Голямо съмнение възниква относно това дали си в правилната посока, дали това търсене си струва - понеже ти търсеше злато, търсеше великата светлина и велико просветление и нирвана и самадхи и сатори, а вместо сатори и самадхи, тази тъмна нощ те е погълнала. Дори онези светлинки, които обикновено са били там, сега ги няма. Дори онези сигурни неща, които са били там, сега ги няма.

Ти си знаел определени неща; сега не знаеш нищо. Имал си някоя сигурност. Дори и тя си е отишла. Самата земя под стъпалата ти се е изплъзнала; ти се давиш. Тогава възниква съмнението. Тогава започваш да чувстваш, че може би целия този религиозен трип е една глупост, че може би няма Бог, може би си се залъгвал, може би си избрал нещо абсурдно. По-добре бе да живееш в света, да бъдеш от света. Бе по-добре да имаш много повече неща: да се наслаждаваш на властта, да се наслаждаваш на секса, да се наслаждаваш на парите. Какво съм направил?

Загубил съм всичко и това е резултатът!

За всеки търсач идва този момент. И ако това съмнение се появи, тогава естествено човек започва да се защитава срещу мрака. Човек създава броня около себе си, срещу мрака, настъпващия мрак. Човек трябва да се защити. Ако направиш това, тогава ще бъдеш захвърлен назад отново към съзнателната част от твоя ум. Ще пропуснеш мистерията на мрака. Светлината е красива, но не е нищо в сравнение с мрака.

Мракът е още по-красив, по-спокоен, по-дълбок. Мракът има дълбочина; светлината е повърхностна. И ако не можеш да посрещнеш мрака, ти няма да можеш да посрещнеш смъртта.

Така, първото учение е, че ти трябва да приемаш, да приветстваш, да се отпуснеш. Този мрак е първото зърване на Бог. Тъмно е, но по-късно ще разбереш, че това не е тъмнина.

Всъщност за първи път ти си отворил очи към Бог и това е толкова ослепително, ето защо изглежда като мрак. Това не е мрак; мракът е твоя интерпретация.

Погледни в слънцето за няколко секунди и скоро ще бъдеш заобиколен от мрак. Това е прекалено много; ти не можеш да го понесеш. Човек може да ослепее ако гледа към слънцето твърде дълго. Гледай към слънцето за няколко секунди и тогава влез в своята къща и ще намериш цялата къща обвита в мрак. Само момент преди това ти си бил там и си виждал всичко. Сега не можеш да видиш нищо; ще се препънеш в предметите.

Това, което е мрак е интерпретация. Но е естествено.

По-късно, когато си преминал тази долина ще можеш да погледнеш назад и да видиш действителността. Само Учител може да държи ръката ти в тази тъмна нощ на душата и да ти вдъхне увереност, може да ти каже и да те убеди - “Не се тревожи. Само изглежда тъмно, това не е мрак. Това е първата среща с Бог. Ти идваш по-близо”.

Има три неща, които трябва да бъдат разбрани: сън, смърт и самадхи.

Сънят е като смърт. В Изток ние казваме, че това е малката смърт, мъничката смърт. Ние умираме всяка нощ и изчезваме в тъмната нощ. После идва смъртта - по-голямата смърт от съня. Тялото изчезва, но умът остава и се ражда отново. И накрая идва окончателната смърт - самадхи – където тялото изчезва и умът изчезва и само най-вътрешната сърцевина, съзнанието, остава. Това е окончателната смърт.

В четвъртата долина ти срещаш първия проблясък на това как ще ти се случи окончателната смърт. Ако го отхвърлиш, ако се защитаваш, ако създадеш броня около себе си, ти ще бъдеш хвърлен назад към третата долина, и ще пропуснеш. И веднъж щом пропуснеш четвъртата, ти винаги ще останеш уплашен да отидеш отново в нея.

Моето наблюдение относно хората е, че тези, които са влезнали в четвъртата долина някога, в миналите си животи, и са се уплашили много и са избягали от там, са хората, които са винаги уплашени от нещо по-дълбоко. Любов - и те ще се уплашат. Оргазъм - и те ще се уплашат. Приятелство - и само толкова; отвъд това, те се страхуват. Ученичество - и ще се уплашат. Предаване - и ще се уплашат. Молитва - те ще се уплашат. Ще бъдат уплашени от всички тези неща, които могат отново да ги отведат в тази четвърта долина. Те може и да не са съзнателни защо се страхуват.

Четвъртата долина е много важна, понеже е точно по средата. Има седем долини, четвъртата е точно в средата.

Трите са на едната страна и три на другата. Четвъртата е неизмеримо важна; тя е моста. Учителят е необходим за този мост, понеже ти минаваш от познатото към непознатото, от преходното към безкрайното, от тривиалното към дълбокото.

Позитивната страна е доверие, предаване; негативната страна е съмнение, защита. Учителят започва да те учи за доверието и предаването от самото начало, така че постепенно то да стане твой климат - защото то ще е необходимо, когато влезеш в четвъртата долина.

Понякога хора идват при мен и казват: “Защо не можем да сме тук без предаване? Защо да не може да медитираме и да те слушаме и да бъдем облагодетелствани толкова, колкото поискаме? Какъв е смисъла на предаването”?

Те не разбират. В началото може и да не изглежда много уместно. Защо? За какво? Ти можеш да ме слушаш без предаване и можеш да медитираш тук без предаване. Ти можеш да минеш през групите за израстване без предаване. Това изглежда напълно окей. Предаването не изглежда изобщо необходимо. Но ти не знаеш какво ще се случи в бъдеще. За него, подготовката трябва да бъде направена точно сега. Ти не можеш да очакваш този момент. Ако подготовката не е била направена преди, тогава ще пропуснеш. Тогава, когато дойде точния момент, когато къщата ти гори и нямаш изкопан кладенец все още, и започнеш да го копаеш, докато е готов, къщата ще си отиде.

Човек трябва да изкопае кладенец преди къщата да се запали! Така че точно сега, може и да не изглежда уместно. Аз мога да разбера. Логично то не е уместно точно сега. Да ме слушаш, какво предаване е необходимо? Да медитираш, какво предаване е необходимо? Но когато влезеш в четвъртата долина, предаването ще е необходимо. А ти не можеш изведнъж да усвоиш пътя на предаването. Ти трябва да го усвояваш преди да има нужда. Предаването трябва да стане твой климат.

ПЕТАТА ДОЛИНА... ужасяващата долина.

В петата долина ти влизаш в смъртта. В четвъртата ти навлезе в съня, в мрака; в петата ти влизаш в смъртта. Или ако харесвате да използвате съвременна терминология: в четвъртата ти влизаш в личното несъзнателно; в петата влизаш в колективното несъзнателно. Голям страх се появява, защото губиш своята индивидуалност.

В четвъртата губеше светлината, деня, но теб те имаше. В петата ти губиш себе си – не усещаш че те има, ти си разпръснат, топиш се. Твоето чувство, че: “Аз съм център” започва да става неясно, облачно.

С влизането в смъртта, в колективното несъзнателно, голям страх се появява, голямо терзание е почувствано - най-голямото страдание, което някога ще почувстваш - тъй като там идва въпроса: да бъда или да не бъда? Ти изчезваш; цялото ти същество ще копнее да бъде. Ще ти се иска да се върнеш в четвъртата. Там бе мрачно, но поне бе хубаво – ти беше там.

Сега, мракът е станал по-наситен. Не само това, но и ти изчезваш в него. Скоро дори и следа няма да има от теб.

Жан-Пол Сартр е казал: “Адът е другите хора”. Това не е вярно. Адът си ТИ, адът е егото! Ако усещаш другите хора като ад, усещаш ги като ад също поради егото - понеже те ти го нараняват непрекъснато. Те продължават да натискат бутоните ти. Понеже имаш тази рана на егото, всеки изглежда че те наранява. Това е просто твоята идея, че: “Аз съм специален” и когато някой не го разпознае, това ти причинява болка. Когато нямаш никаква идея за това, че си специален – това, което дзен хората наричат “да станеш обикновен” - ако станеш обикновен, тогава тази долина може да бъде прекосена. Ако станеш никой, тогава тази долина лесно може да бъде премината.

И така негативната страна е да прилепнеш към аза, а позитивната страна е да се отпуснеш в не-аза, в нищото – да си готов да умреш, охотно, с радост, доброволно.

Тогава идва ШЕСТАТА ДОЛИНА - БЕЗДЪННАТА долина.

Човекът изчезва. В петата, ти започваш да изчезваш; в шестата, теб вече те няма. Човекът е памет за миналото, ти изчезваш. В петата, човек влиза в смъртта; в шестата, смъртта се е случила, ти си мъртъв, вече те няма. Затова се нарича “бездънната долина”. Тя е най-болезнената, понеже е шестата - предпоследната. Човек минава през най-голямата болка на не-съществото, на небитието. Човек не може да го повярва - защото в определен смисъл ти съществуваш, а в определен смисъл вече те няма. Парадоксът е достигал до краен предел. Човек е и не е. Човек може да види собственият си труп - той е мъртъв - и все пак знае, че той вижда, така че трябва да съществува по някакъв начин, в някой смисъл. Всичките предишни идеи за аза са станали неуместни. Нова идея за аза се появява.

Смъртта се случва, човек изчезва. Това е което християните наричат разпятие. Нищото е пристигнало; човек е просто едно празно небе. Индусите наричат това самадхи, дзен хората го наричат сатори.

И... негативната страна е да се оплакваш. Ще бъде добре да ти напомня. На кръста Исус показва и двете отношения. Най-напред той се оплаква. Той поглежда към небето и казва: “Защо?

Защо си ме изоставил? Защо си ме напуснал?” Това е негативната страна. Той се оплаква. Той умира, а помощ не пристига. Той е на кръста - и някъде дълбоко в него трябва да е имало скрито желание, че божията ръка ще дойде и всичко ще бъде окей и кръстът ще стане корона и той ще се спусне с нова слава. Ня къде трябва да е има ло скрито желание в несъзнателната сърцевина на неговия ум - той може да не е бил съзнателен за това. Той бе чакал достатъчно дълго, последната крачка бе дошла. Той бе донесъл кръста си на хълма, бе търпял всякакви унижения, но бе очаквал, беше търпеливо очаквал – чакал за този момент. Сега ръцете му са заковани. Сега е въпрос на секунди и той ще бъде свършен. Сега не е останало време да чака вече, а помощта не идва и Бог не се вижда. Оттук този вик:

“Защо си ме изоставил? Защо си ме напуснал?” Това е негативната страна, естествено дори и на човек както Исус.

Ако мислиш за миналото си и се оплакваш – “Аз правих всичко, което бях помолен да правя, всичко, което ми каза да правя. Следвах те сляпо, и това е резултата? Това е осъществяването...?”

Позитивната страна е дълбоката благодарност. С втората, позитивната страна, човек забравя миналото, човек гледа в бъдещето и се доверява. Последният изпит е дошъл, окончателният изпит, и човек се чувства благодарен, че: “Ако това е волята ти, нека да бъде. “ Това е, което Исус направи. Той показа и двете отношения. Най-напред той показа негативното - което е много човешко. Аз обичам Исус, защото той показа това.

Той бе много човечен. Затова той казваше отново и отново: “Аз съм Син на Човека. “ Колкото пъти казваше: “Аз съм Син на Бог”, той казваше също: “Аз съм Син на Човека. “

Той бе вечност проявена във времето; той бе отвъдното дошло в света. Той принадлежеше и на света и на отвъдното.

Така и всеки Учител принадлежи - на двете. Единият крак е в този свят, другия крак - в другия. И в деня на разпятието, в момента, в който всичко изчезва, Исус показва и двете отношения. Първо, той показва отношението на “Сина на Човека”. Той казва: “Защо? Защо си ме изоставил? Аз съм се надявал, молил съм се, живял съм живот на добродетели - и това е осъществяването? Това е възнаграждението?”

Но тогава той незабавно разбира, че пропуска смисъла.

Ако това е волята на Бог, тогава така трябва да бъде. Той се предава. Позитивното е благодарност, предаване.

Със “Защо си ме изоставил?” той разпознава своето оплакване, своята човечност. Той трябва да се е засмял в този момент, трябва да е видял ограничението си като човешко същество, и го е отхвърлил. Незабавно той казва, неговото непосредствено заявление е: “Твоето кралство да дойде, Твоята воля да бъде.” Благодарността се е появила, предаването е цялостно. Сега вече няма нищо.

Исус умира като Син на Бог. А разликата е много, много мъничка. В само миг той се промени от човек в Бог. В момента, в който оплакването се промени в доверие, ти се променяш от човек в Бог. Той се превръща в молитва. “Твоята воля да бъде.”

Сега него го няма вече. Сега той няма своя воля.

И тогава идва СЕДМАТА ДОЛИНА, която е последната, окончателната - долината на химните, долината на празнуването.

Прераждането, възкресението, се случва в седмата долина. Това е значението на християнската идея за възкресение - че Христос е прероден, прероден в тяло от слава, прероден в тяло от светлина, прероден в божествено тяло. Сега няма позитивно, няма негативно. Сега няма двойственост. Човек е ЕДНО. Единството се е появило – това, което индусите наричат АДВАЙТА. Двойствеността е изчезнала. Човек е у дома.

Долината на химните... Ал Газали й е дал красиво име.

Сега нищо не е останало - само песен, песен на празнуване, възхвала на Бог, върховна радост. Това е, което аз наричам върховен оргазъм.

Ако трябваше аз да назова тази долина бих я нарекъл долината на цялостния оргазъм. Само празнуването е останало.

Човек е разцъфтял. Ароматът е освободен. Сега няма къде да се ходи. Човекът е станал това, което е търсел, копнеел, борил се е.

Човекът е парадокс. Той не е това, което е. Той е това, което не е все още. Но в деня, в който осъзнаеш върховното, смях ще се надигне в самото ти сърце, тъй като тогава ще знаеш, че винаги си бил това. То просто е било неизвестно за теб.

Бъдещето се е съдържало в теб, само скрито. Ти е трябвало да го откриеш. Тези седем долини са долините на разкриване.