Лятото отмина, но все още си спомням приятно прекараните моменти. Решихме да посетим един от най - красивите и най - родолюбиви Български градове, а именно Копривщица. Едва ли има някой да не знае колко велики Българи са родени там - Димчо Дебелянов, Найден Геров, Любен Каравелов, Георги Бенковски, Тодор Каблешков и много други...
     От там започва Априлското Въстание, от там тръгва Хвърковатата чета, там е написано кървавото писмо, като че ли най - точно го е казал Вазов
     И в няколко дена тайно и полека
     народът порасте на няколко века!
     Още с пристигането си човек се потапя сякаш в една одавна отминала епоха.       
     Калдъръмените улички, мъничките ярко изрисувани къщи, българките с нардни носии, който ходят с тях дори през деня, магазинчетата с имена като "Купчийница" те потапят в миналото и Вазовото "Под Игото" - очакваш пред теб едва ли не да изникне Боримечката и да изреве
„Хора, бре! Да знаете, че ще пукне топчето, за да го опитваме, майка му стара… та да се не плашат жените и дечурлигата, ами рахат да си бъдат.”
     Град който трябва да бъде посетен от всеки Българин поне веднъж.
     Предполагам обаче че всичко това сте го учили и едва ли е нужно да прекалявам с подробности, затова направо ще ви потопя в атмосферата на Копривщица.

Копривщенските баби изпълняват народни песни




Центърът на град Копривщица:


Пиинахме по едно кафенце за освежаване ето тук:


И по  мостчето поехме към мястото където щяхме да пренощуваме:


А така се забавляваха хората в късния Съботен следобед, за чужденците беше мъничко трудно но важното е че се постараха :)