Днес се замислих, на какво приличаме ние Българите - щрауси. Заравяме главите си в пясъка, не искаме да чуваме и да виждаме, за да не наруши нещо нашия розов свят. А той розовия свят е - малко кръчми , кебапчета, кюфтета, порция картофи или шопска салата. Там сме силни, можещи, знаещи, там ние казваме каква музика да свири, там ние сме господари... и когато се приберем се сгушваме под чаршафа,заспиваме,  а на другия ден сме пак същите - стоим работим , не роптаем, не възразяваме, като роботи изпълняваме дълга си...
Ако поставим един робот на мястото на всеки българин, ние ще имаме най невероятната държава - както би казал Томас Мор - Утопия.Всеки ще работи без да роптае, всеки ще бъде мил и вежлив, всеки ще бъде ...робот..дали не ми прилича на една държава някъде на Балканите
Аз не искам този свят , аз искам да роптая срещу неправдите, аз искам да се муся, да разказвам политически вицове, да се смея, да плача...с една дума - аз искам да бъда жив, да живея....аз искам да бъде Човек!!