Прочетен: 4688 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 10.02.2010 19:02
Одавна не съм писал, нещо желанието ми се беше поизпарило напоследък. А и от работа почти не оставаше време.За което се извинявам :)
Напоследък се говори само за пари, кризи, бандити, стачки и т.н. и някак си като че ли забравихме да бъдем хора, озлобихме се, ходим начумерени по улиците, завистта и алчността поглъщат всичко човешко в нас.
А колко е лесно да бъдеш Човек! Човек с главно Ч. Ще ви разкажа днес за една жена и се надявам хората като нея да не са изчезващ вид, защото светът и всички ние имаме нужда от хора като нея.
Нейното име е Ирена Сендлер. Наскоро тя си отиде от този свят на преклоните 98 години.
По време на втората световна война тя получава разрешение за работа във Варшавското гето. Не се хванала на работа там случайно, тя имала скрити мотиви. Знаела плановете на нацистите за евреите и решила да помогне на колкото може повече деца. В сумката си и мешката в които носела инструментите си тя криела и децата. В мешката отзад имала и куче, което притискала да лае за да заглуши шума ако някое от децата заплачело. За времето в което работила в гетото, Ирена успяла по този начин да спаси над 2500 деца. Тя записвала името на всяко едно дете и съхранявала тези списъци във стъклено бурканче заровено в земята.
Нацистите я хванали, пребили я жестоко и счупили двете и ръца и двата и крака. По чудо се спасила от разстрела. След войната се опитала да издири всички живи родители и да събере семействата, но повечето от тях загинали в газовите камери.
По списъците който съхранила било възможно да се върнат истинските имена на всички спасени деца. Децата който тя спасила били настанени в дестки домове или осиновени.
През 2007 година Ирена беше номинирана за Нобелова награда за мир, но наградата взе Ал Гор за филма му за Глобалното затопляне.
Година по - късно тя напусна този свят.
Запомнете тези усихнати очи и дано бъдем поне мъничко като нея. За да можем да кажем един ден че сме живяли достойно.
И едно стихче от блога на newgirl , копирано тук с нейно разрешение.Благодаря за което :)
Ако бъдем хора, вместо победители,
ако сме открити, вместо безразлични,
ако сме сърдечни, колкото умни,
ако даряваме обич, вместо гордост,
ако помним усмивката, вместо обидата
ако...
то може би сме добри човеци...
Не бих ги забравила!... Особено след всичко, което прочетох...
Хубаво завръщане! :)
Добре дошъл...отново!...:)
Щом църквата е забравила какво е милосърдието......
Странно сложно е. Изобщо човешките взаимоотношения са един много сложен пъзел.
И въпреки всичко, можем, ако опитаме....
Много хубав пост, zeifod :)
Просто не искам да си мисля че не ни пука , аз съм непоправим оптимист и вярвам във хората :)
Такива странни чудеса се случват в последно време в блога.Никове,никога не виждала и чела са ми гости:)
Важното е Да бъдем ХОРА!
P.С А още по интересното е Блогрола ти,ти просто през цялото време си бил наоколо:))))))))))
Victoria - тихите герой те винаги ще бъдат с нас, а ние ще се опитваме да ги видим, да оценим това което правят......
И се чуствам виновен че карам всички да се чустват тъжни.
Но аз не бих искал да забравим тях .. истинските хора и герой..тези който могат да ни научат да обичаме и да се раздаваме. И ако дори 1 прочел това се замисли аз ще бъда щастлив...
Както се казва в една наша стара песен "Всичко е любов"..
03.07.2011 23:31
2. Още едно цветенце
3. Adjna
4. лимонче
5. piccola
6. indi
7. Птиченце
8. Живот в снимки :)
9. Живот в снимки 2
10. Капитанът
11. Принца с главно П
12. Лудо Gabi :)
13. Ех Хавайте.....
14. Е няма такъв смях просто.....
15. Готини стихчета
16. зелено, зелено, най-зелено.... :)
17. И още едно Цвете :)
18. Луничка
19. За Русия с любов
20. Фея
21. Смешко :)
22. Фиюююю :)
23. Разкази от Родопите
24. Аз съм един сън
25. Сонатен полъх
26. Цвете от Апостола