Koлко малко ни трябва понякога,
Мила дума.
Незначителен жест.
Една Усмивка голяма
и рамо на което да можеш да се опреш.
Колко малко ни трябва понякога...
Една пролята сълза.
Недописан роман.
Една прегръдка голяма,
и аз сърцето си ще дам...
Колко малко ни трябва понякога....

Дочакай ме среднощ във своя сън
и в мислите си също ме дочакай.
Ако студена зима е навън
при теб ще вляза като топъл вятър...

Дочуеш ли гласа ми като шепот,
усетиш ли дланта ми като лъч...
Поискай ме! Усмихвайки се леко,
завинаги при тебе ме задръж...

А падналата сянка от тавана,
докоснала те като нежен плащ,
ще ме покрие с теб за да остана...
Луната ще ни бъде нощен страж.

И хиляди звезди като камбани
ще дирижират нашите мечти...
В мен вятъра, ще искам да остане...
Ще искаш ли от мен това и ти?...

В. Йорданов

Колко малко му трябва на човек за да бъде щастлив :)

трябва, за да приемем Любовта...И да я дарим...
Колко малко ни трябва, за да полетят мечтите ни...Далече..., високо...Да заблестят, по-искрящо от звездите...
Колко малко е нужно...Просто да сме искрени, да сме истински...
Прекрасен избор на стихотворението на В. Йорданов...
И много красив, мил, нежен, докосващ, истински пост...
Благодаря...

И аз благодаря за хубавите думи Ася :)
А стихчето наистина е много хубаво.
Радвам се че поста ми е успял да те докосн. изпращам ти УсмиФки и парченце лунна светлина :)

Благодаря ти!:)
Днес ми е лунно-усмихнато и светло..:)

да го чуя Ася :)
Всъщност ти самата си винаги лунно усмихната :)

Колко малко ни трябва....

малко Newgirl :)

Дали малко наистина...Учтивостта не струва нищо,може да купи много.За да срещнеш,за да имаш любовта, обаче е нужно голямо сърце.Малко или много,в духовния свят измеренията са други.
поздравче сърдечно

Така е Вишничка съгласен съм с теб. Без голямо сърце няма голяма любов :)

Абе zeifod, браво на теб,правиш всичко с труд,помня те още по времето когато пишеше в днес.бг. От там разбрах за теб. Имам обаче една молба към теб- що не си моделираш блога,мисля че е време за промяна в цвета.
Ако искаш де!!?