След дълго остъствие най - после пак съм тук, остана малко недовършена работа по обзора за което се извинявам и ще го завърша възможно най - бързо.
Този пост обаче няма да е свързан с изминалата година. Ще е за една писателка, с която вярвам всички сме израсли. Една писателка, която създаде незабравими герой. Една писателка, на която книгите ще се четат още дълго време. Помните ли онова малко дебеличко самоуверено човече, което може да лети? Което има една перка на гърба и като натисне копчето на корема си, едно малко чудновато моторче забръмчава на гърба му. Карлсон - който толкова много ме е разсмивал в детството ми, а дори и днес.
"Пристига Карлсон, който живее на покрива — най-добрият бавач на деца в целия свят."


А онова малко луничаво момиченце, което може да повдигне кон, помните ли го? Пипилота Виктуалия Транспаранта Ментолка Ефраимова Дългото чорапче - или накратичко Пипи Дългото чорапче. Това момиченце което не искаше да порастне никога:
„То наистина не си заслужава — каза Пипи. — Големите хора никога не се забавляват. Имат само купища неприятни работи и глупави дрехи, и мазоли, и данък общоход.
- Пък и не умеят да си играят — отбеляза Аника. — Уф, като си помислиш, че чисто и просто трябва да пораснеш! 
- Кой е казал, че трябва, възрази Пипи. — Ако не се лъжа, тук някъде има едни хапчета… Едни много хубави хапчета за хора, които не искат да пораснат“. 



А Емил от Льонеберя помните ли го :) Един непослушен калпазанин, на който в главата му имаше само бели :)
„Чакалнята на доктора беше претъпкана, когато Емил влезе със своя супник. Всички веднага много го съжалиха. Те разбраха, че това е същинско нещастие. Само един дребен зъл дядка се разсмя колкото му глас държеше, сякаш беше нещо много весело да заседнеш в супник.
- Хо-хо-хо! — хилеше се дядката. — Да не са ти измръзнали ушите, :момче? 
- Не — отговори Емил. 
- Тъй ли! Ами тогава защо си нахлупил този калпак? — попита дядката. 
- За да не ми измръзнат ушите! — отвърна Емил. И той можеше да бъде духовит, макар да беше малък. 
После пуснаха Емил при доктора, а докторът никак не му се смя. Само каза:
- Добър ден, добър ден! Какво търсиш ти там вътре? 
Емил не можеше да види доктора, но все пак трябваше да го поздрави и затова се поклони много дълбоко, заедно със супника на главата. Изведнъж нещо издрънча. Джанкова! — и супникът лежеше на пода, строшен точно по средата. Толкова силно беше хлопнал Емил главата си в писалището на доктора.
- Отидоха четири крони на вятъра — каза таткото на Емил тихичко на майката на Емил. Но докторът го чу. 
- Е, все пак спестихте една крона — обади се той, — защото обикновено вземам по пет крони, когато вадя малки момчета от супници. А той сега сам се оправи. 
Тогава бащата на Емил се зарадва и беше благодарен на Емил, че счупи супника и му спести една крона. На бърза ръка събра строшения супник и Емил и майката на Емил и си тръгна. А когато излязоха на улицата, майката на Емил каза:
- Ето, че ПАК спестихме една крона! Какво ще си купим с нея? 
- Нищо няма да купуваме — отвърна таткото на Емил. — Ще си я скътаме. Но смятам, че е справедливо Емил да получи едно петаче и да си го пусне в своята касичка у дома….“


Познахте ли себе си в тези малчугани....Лудориите, вълшебствата, мечтите...
Астрид Линдгрен е една от любимите ми детски писателки, чиито книги препрочитам с удоволствие. Надявам се мойте деца някой ден да обичат тези книги, така както и аз. Няма нищо по - хубаво от детството нали :)
Реших да напиша този пост, защото преди 3 дена се навършиха 6 години откакто тя ни напусна. Но остави за нас незабравимите си книги. Не я забравяйте!

Въображението е задължително. И за щастие все още има хора, които го притежават. Тези, които сега са деца, един ден ще поемат бизнеса в свои ръце. Те ще решават проблемите на мира и войната и това в какво общество ще живеят — дали ще е подвластно на насилието, или ще е мирно. - Астрид Линдгрен

Пипи ми е една от най-любимите книжки евър :))
май съм глътнала от онези хапчета "никога да не порЕстна" :)))

усмивки :)

То май и аз съм глътнал от тях Заю, усмиФки :)

Защо ме цензурира?

с малоумните коментари. Ще ги трия и накрая ще забраня отново анонимните коментари.

Това са измишлютини. Не съм номер 3. Браво zeifod,радвам се че си писал за Астред Линдгрен. Тя е велика поетеса. Впрочем ти къде беше през целия месец

само дето не е поетеса, ама карай!

Никога не бих я забравила!:) Пък и аз съм си един истински нещотърсач и до днес!:) Знам къде е онова дърво, в което расте лимонада... И все още си мечтая за един голям скрин, с много чекмедженца, в които има невероятни съкровища!:) Това е така, защото си имам от тези хапчета, дето от тях никога няма да "поресна"!:)
И разбира се, че мога да летя, когато си поискам... Защото сме добри приятели с Карлсон...:)
Куп детски усмивки!:))))

Куп детски усмивки и на теб, и аз си имам от тези вълшебни хапченца :)

Извинявам се zeifod,извини ме. Писателка имах предвид. Моля те не забранявай коментарите- анонимните. Толкова се радвам че се върна.
Поздрави- гробаря

но Пипи все пак ми е любимка.
А не мисля, че ще бъде забравена, докато има деца, ще се помни името и - надявам се това да значи - винаги!
Поздрави :)))

123456789

това е велика писателка която ни вдъхновява и зашеметява отвътре.аз мисля че трябва да видим какви други книги и да ни вдъхнови отвътре пак,и се надявам че никога няма да я забравим......
АЗ НИКОГА НЯМА ДА Я ЗАБРАВЯ, НЯМА ДА ЗАБРАВЯ ВДЪХНОВЕНИЯТА Й!!!!!!
ДА ПОЧИВА В МИР!!!!!

това е велика писателка която ни вдъхновява и зашеметява отвътре.аз мисля че трябва да видим какви други книги и да ни вдъхнови отвътре пак,и се надявам че никога няма да я забравим......
АЗ НИКОГА НЯМА ДА Я ЗАБРАВЯ, НЯМА ДА ЗАБРАВЯ ВДЪХНОВЕНИЯТА Й!!!!!!
ДА ПОЧИВА В МИР!!!!!

това е велика писателка която ни вдъхновява и зашеметява отвътре.аз мисля че трябва да видим какви други книги и да ни вдъхнови отвътре пак,и се надявам че никога няма да я забравим......
АЗ НИКОГА НЯМА ДА Я ЗАБРАВЯ, НЯМА ДА ЗАБРАВЯ ВДЪХНОВЕНИЯТА Й!!!!!!
ДА ПОЧИВА В МИР!!!!!

спрете да повтаряте каквото съм писала.
много ме дразни това

Много я харесах тя, е най- хубажата книга която съм чела.И мама я хареса.

Имам много книги на Астрид Линдгрен Пипи Дългото чорапче, Емил от Льонебере, Карлсон който жижее на покрива.Те са чудни книги.

tezi 2 knigi sa mnogo hubavi

az kogato prochetoh tazi kniga se pointeresuvah.knigata beche strahotna.

Super informative wiritng; keep it up.

It's much easier to uendrstnad when you put it that way!

mftNV7 <a href="http://mfcqypjpeiso.com/">mfcqypjpeiso</a>

vSO542 <a href="http://fysysmwvjcxd.com/">fysysmwvjcxd</a>