Коледа...вечер...спомням си...
Огнището и мойте баба и дядо.
Истински Българи.
Моята баба, отрудена, побеляла, но никога не спираше с къщната работа.Ще накладе печката...ще замеси тесто...ще нахрани животните... напукани ръце...но погалят ли те...нежни като коприна...Рано, рано ще стане, докато ние още спим и ще започне да приготвя вкусни неща.Ще хапне два три залъка на крак...и до вечерта трапезата ще е отрупана. А вечерта ще се усмихне, ще сложи масата... голяма маса...всеки беше поканен...дори и някой случайно минаващ...тя се усмихваше..."Заповядай, Коледа е"....
Дядо,горд Българин,здрав като Дъб...С ръце колкото моето детско лице, здрави ръце...Спомням си...
Поглеждаше ме... подсмихваше се под мустак...а усмивката му беше най-големият подарък за мен... потупваше ме по гърба..."Днес Бог е при нас, весели се"...
Докато ядем лакомо след цял ден лудории...те ни гледат с най - голямата любов. Лицата им сият...щастливи са...не хапват почти нищо...гледат нас...Радват ни се...
Търпеливи...великодушни...раздаващи всичко от себе си...
Спомням си...
Отидоха си...няма ги вече....Одавна угасна огънят в огнището на бабината къща...но аз все още помня... ще помня...завинаги...едни истински Българи...