Тъй като днес е денят на Тангото, този пост ще е посветен на един от най - красивите и чувствени танци.
Малко история в началото:
Родината на Тангото е Аржентина - Буенос Айрес. Отначало този танц бил весел и лек, на моменти дори вулгарен. Дълго време бил танца на най - низшите слоеве на обществото. Танцувало се Танго в таверните, публичните домове или направо на улицата в най - бедние квартали. След появата на бандонеона в началото на миналия век, инструмент който наподобява със звука си орган, тангото станало по - бавно. 
Местата на който се танцува танго се наричат милонга.
По това време в Аржентина, в Буенос Айрес по - голяма част от населението било мъже.Казват че жените можели да избират от около 20 мъже. Така в Буенос Айрес имало много самотни мъже. За мъжа имало само кратки минути близост с жената, тогава когато я държал в обятията си танцувайки Танго, това е и причината в текстовете на Тангото винаги да става дума за жена, и мъката по нея.
Скоро след това Тангото достигнало Европа.Почти всички веднага станали негови почитатели. Но Тангото си имало и свойте противници. Германският кайзер Вилхелм например забранил на своя двор да танцува Танго. Папа Пий X се изказва против Тангото, но през 1914 година двама от учениците на Аржентинеца Квазимир Аин изтанцували във Ватикана този танц и папата отменил забраната. За разлика от Ватикана и Германия в останалата част на Европа, Тангото станало много популярно.
И така дошла 1917 година и изобретяването на звукозаписите. През тази година почти нейзвестния певец Карлос Гардел прави запис на Тангото "Мi noche triste" - Moята тъжна нощ, и така на следващата сутрин той се събудил известен и станал една от големите звезди на Тангото.
След установяването на военна диктатура в Аржентина, Тангото е забранено и преследвано години наред.
Музиканта, който възродил Тангото бил Астор Пиацола.
И може би това че Тангото съчетава толкова много различни ритми, го прави и толкова популярно.
В Тангото са съчетани: Африканските ритми тангано, Аржентинската милонха, Хаванската хабанера, Испанското фламенко, Ритуалните индийски танци, Полската мазурка, Немският валс.
Тангото е чувствен и страстен танц, темпераментен и драматичен, но  в него винаги присъства и тъга. Движенията в Тангото се пораждат от най - силните чувста и страсти.
В света на Тангото няма "златна среда"; не Симпатия, а Любов; не Пренебрежение, а истинска ..силна ...безкрайна Омраза; не Взаимоотношения, а Лудост; не Раздяла. а Смърт; не Привличане, а Страст.....
Всеки танц събира тези чувства и емоции, и разказва за изпепеляващите чувства между двама души. Казват че Тангото е като Живота - лесен, труден, екзалтиран, болезнен..сякаш можеш да танцуваш както живееш, без да има нужда да се учиш. Сякаш чувствата определят и ръководят стъпките.
При Тангото се разделят мъжът и жената: те изпълняват различни стъпки и особено важен е и най - малкият жест. Тангото се изпълнява в размер 2,4 с ритъм 30-32 такта в минута. Един бавен ход и след това два по - бързи.."две напред, едно назад".
Най - известната мелодия на Тангото е "La Cumparsita"  написана през 1917 година от Уругваеца Жерардо Родригес. Тази мелодия днес има повече от 200 варинта.
Казват че Тангото се танцува в мълчание:
Кой би забравил Ал Пачино и тангото му в "Усещане за жена"?
Тангото винаги ще ни вълнува. Кой би останал безразличен пред Любовта, Болката, Мъката, Страстта...Никога няма да спрем стремежа да изтанцуваме живота си. Тангото е тъжната мисъл, която можете да изтанцувате, дълга и сладка като една мечта. Не бихме могли да устоим на това да се изгубим в танца и да забравим всичко останало.......Защото това е Танго.


Тангото. Уиски. Привкус на лула.
А димът нарисува китара...
Искам глътка от твоите устни, луна.
Ти - красавица. Аз ще съм звяра.

Всеки звук за ухото ме хапе без свян.
Всяка мисъл ме прави изгарящ.
Само малко изглеждам на...много пиян.
От безбожност приличам на вярващ.

От очакване целият ставам на страх.
Тази нощ си скандално красива.
Красотата най често наричана...грях.
А без обич мълчи изнасилена.

Хващам твоите светещи боси ръце.
Във очите ти нагло поглеждам.
Те...луните съм чувал, че нямат сърце.
Имат само безкрайна надежда.

От какво си направена, тънка луна?
От любов? От сълзите на Господ.
Тази нощ аз съм сам...а пък ти си жена.
Ще се любим безкрайно. И просто.

Павлина ЙОСЕВА
А линка е LA CUMPARSITA - TANGO by GERARDO.H.M.RODRIGUES

Надявам се  Астор Пиацола и неговото Libertango също да Ви допаднат.