В миналия пост се опитах да ви покажа красотата на вселената, галактиките, звездите и т.н. Така и така съм почнал ще продължа в същия дух...
Тук ще се опитам да ви покажа че вселената освен, че е красива е и много опасно място за живеене. За съжаление ние хората все още прохождаме в изследванията на космоса. Както беше казал някой, направили сме първите си стъпки, но сме несигурни както прохождащите бебета. 
Та ако някой ден сме изправени пред опасността нашата форма на живот да бъде заличена от лицето на земята, се питам дали човечеството би се справило.
Много е говорено за астероидите. Малките, който не представляват опасност, защото изгарят още в атмосферата. И единственото което може да се види от тях е светлиното шоу. Но какво да кажем за големите.
Самите астрономи признават, че са определили обитите едва на по - малко от 10% от всички астероиди в слънчевата система.  
Но дори и в тези 10% има няколко, който предизвикват тревога. Не ми се мисли за останалите над 90%.
Един от тези астероиди е Хермес. Открит още през 28 Октомври 1937. Дълго време той беше считан, че не е заплаха за земята. Но се оказа, че това е огромен двоен астероид и астрономите започнаха да го наблюдават непрекъснато. Хермес се приближава на всеки 777 дни до Земята. Особено близо той е бил през 1937, 1942, 1954, 1986 и 15 октомври 2003г.
Ето как примерно би изглеждала срещата на Земята с един такъв астероид като Хермес:


Да се предскаже точно кога отново този астероид ще се приближи на минимално разстояние до Земята, почти никой не може. Самите астроними могат да определят орбитата му. Но тя се влия от много други фактори, който ние все още не познаваме добре. Определено обаче може да се каже, че в този момент астероидът се намира в своя Апогей, тоест в най - отдалечената си точка от Земята, така че имаме поне година за подготовка. 
Ето тук на този адрес има програмка която показва орбитата на този астероид за много години напред. Но тя е предполагаема, защото никой не може да предвиди с абсолютна точност.
http://neo.jpl.nasa.gov/cgi-bin/db_shm?des=1937+UB
Американците стартираха програмата наречена "Звездни войни". Доколко обаче тази програма е насочена към астероидите, а не към Земята е все още спорно.
Освен този астероид съществуват още много, който са не по - малко опасни:
Toutatis, Castalia, Geographos, Golevka, Bacchus, Eros, 1998 KY26...........
А тук в границите на слънчевата система има и цял астероиден пояс. С хиляди и хиляди неизследвани малки и големи астероиди.
Като се замисля, че вероятно динозаврите са били заличени от точно такъв астероид, разбирам че не сме толкова защитени колкото си мислим.



И така, ще може ли човечеството да се справи при евентуална опасност от сблъсък или ще последваме съдбата на динозаврите. Искрено се надявам да можем. А може би самите ние ще се самоубием по - бързо със замърсяването и глобалното затопляне..........

Zeifod, и аз съм мислила доста по тези въпроси... И съм изгледала доста филми (на тези, и други подобни теми) по разните научнопопулярни канали, които много обикнах с времето (като "Discovery science", "National Geographic" и други подобни). И доста (важни неща) научих от тях... И аз (както и учените, и още много загрижени хора) съм си задавала тези въпроси. С тревога.
Но истината е, че не можем да знаем... Кое точно ще ни убие... То все някога СЪС СТО ПРОЦЕНТА СИГУРНОСТ тази Земя и човечеството, чийто едничък дом е тя, ще трябва да загинат- най-малкото защото Слънцето, като всяка звезда, ще изгасне някой ден, като изчерпи горивото в ядрото си... След около 5 милиарда години според учените. Така че човечеството и друга звезда и система може да се наложи да си търси (почти невъзможно!) ако толкова иска да оцелее... Просто няма как. Всичко умира... което се е родило. И после другаде се ражда друго.
Остава вярата (за тези, които вярват) в безсмъртието на душата и в "онзи" нематериален свят, защото всичко материално един ден умира... Както (и защото) е създадено...

П.С. Извинявам се за твърде болезнено-откровения и песимистичен (или психиращ може би) коментар, но така мисля аз. И това зная. И ми се пише много по тези теми и в моя блог, но още се въздържам... Страх ме е да не психирам хората (както и себе си) толкова..... ;)

Това че се пише не е лошо. Лошото е когато се мълчи. Няма място за психиране. Просто не трябва да се примиряваме а да се борим. Кой както може. Аз смятам, че човечеството има сили и възможности да се пребори и да оцелее :)

И аз се надявам на това, zeifod, и само ще се радвам, ако стане така! Ако човечеството успее да оцелее...:) Но просто исках да втъка и тази по-различна нишка в темата (защото аз я виждам и така... разширено) - за материята и нематериалното, защото за мен има, и винаги е имало и ще има такова разграничение... Между душата и тялото, най-общо казано. И повече ме вълнува все пак нещо да оцелее... А материята не може да е винаги жива. Тя се ражда и умира. В малък и глобален мащаб. Аз искам стопроцентово безсмъртие- (или поне вярата в такова безсмъртие ми е нужна) и затова повече насочвам все пак погледа си към душата и духовния свят...
Което не значи, че отричам материалния или го смятам за по-нисш. Вече не допускам тази "груба грешка" :)

Разбирам какво искаш да кажеш. Но аз си харесвам материалния свят. Със своите радости, болки, лобови и омрази. Цветен и пъстър, понякога сив. И искам да го изживея докрай :)

Радвам се, че ме разбираш :)) Аз също вече го чувствам точно като теб материалния свят, и аз искам да го изживея докрай...
...Нали затова живея още?! ;)))

:))))))))))))))))

П.С. Тъкмо мислех да не ти досаждам повече с коментари (поне за днес), след като ми се усмихна така широко, и забелязах обаче (нали съм си наблюдателна личност ;) че точно 666 гласа имаш за блога си в момента (май аз го дадох "фаталния" ;))... Някой с по-развинтено въображение би видял в това знак! Дяволски знак за предстоящ Апокалипсис...
;-)))

олелелееее я някой бързо да гласува да се махне това число :)

Е, аз мога чак утре пак... Но все ще намине някой... приятел ;)))

ще си остана май за вечни времена на тва 666 :(

Най-късно утре ще го променим ;)
(май не трябваше да ти казвам... виж, че без да искам макар, психирам хората ;-)))*

Отивам да се напия от мъка :))

Откъде тръгнахме- за Вселената и оцеляването на човечеството, а докъде стигнахме само! ;)))
Ако ще ходиш да се напиваш впрочем- пий и за Вселената, че да е по- възвишена и изискана,така да се каже, причината за твоето пиянство ;)) Пък тогава може и аз да се присъединя- като ще се напиваш от мъка, да сме двама... Току-виж сме измислили как да спасим бедната ни планета..... ;P

Хехехехех, за спасяването не знам дали ще я спасим, амаа че може да се напием от мъка спор няма :) Важното е повод да има :)

Абсолютно!... ;)

Всяко едно начало има своя край. Всичко това е напълно естествено. И никой не се интересува от егоизмът ни да съществуваме.

За добро или зло....

:) егоизъм!?!

се бори да оцелее и да съществува Разцветников. От най мъничката амеба до висшите форми на живот /птици, дървета.../ Всеки търси своето място под слънцето. Не е егоистично да обичаш живота и да искаш да живееш.