Навън е тъмно а на мен не ми се спи. Всеки петък май съм така. Може би защото знам, че времето което имам за почивка и за себе си е само 2 дена. И не ми се иска да изпусна дори и миг от тях.
От друга страна когато дните за почивка са повече, започвам да копнея да отида на работа. Защо ли ние хората никога не знаем какво искаме? Когато нещо ни липсва копнеем за него, а когато го получим го забравяме или просто го захвърляме в ъгъла.
За тези който като мен не могат да заспят ще подаря едно стихче което много харесвам. Дамянов за мен си остава единствения истински романтик. Надявам се и на вас да ви хареса.

Среднощна молитва

Събличай се, полека се събличай
със грацията дивна на русалка!
От себе си едно след друго свличай
прикритията нежни, ала малки
на свойта плът свенлива, но греховна.
Нима е грях тъй да те гледам, мила?
Нали от този вечен грях любовен
ний всички на света сме се родили?
Нали от този "грях", така наречен,
започва всъщност нашето начало?
Ако е грях, то този грях е вечен,
безсмъртен като смъртното ти тяло.
И като моето, което те обича,
което тръпне, чака и което...
Събличай се! Полека се събличай,
греха да видя и да го усетя,
в копнежа му да изгоря докрая...
На този свят горчив и толкоз мрачен
по-сладко чудо от това не зная:
жена, която се съблича в здрача...

Събличай се и ми свети със вечност.

... то това ако беше грях, нас наистина нямаше да ни има .... :)))))
Ако ми позволиш да цитирам Гинзбърг:

Всичко е свято!
Всеки е свят!
Навсякъде – свято!
Всеки ден е във вечността!
Всеки човек – ангел!

Красиво :)